В първите години след Освобождението радостта от свободата се примесва с дълбоко

Съединението - едно от най-забележителните събития в историята на нова България

В първите години след Освобождението радостта от свободата се примесва с надълбоко отчаяние от разпокъсването на българските земи. Решенията на Берлинския конгрес придават висок прочувствен заряд на битката за решение на “общонародния въпрос ”, в която хладните доводи на разсъдъка остават на назад във времето, изместени от страстите. Но желанието на българите за обединяване се сблъсква с незавършеното избавление и на другите балкански нации, станали заложници в конфликта на ползите сред европейските страни. Българите в Македония не престават да се борят за присъединение към Княжество България, само че по-близо до тази опция се оказват жителите на Източна Румелия. През 1884 година изтича мандатът на Алеко Богориди като шеф на Източна Румелия. Либералите желаят той да получи втори мандат, само че Русия съумява да наложи кандидатурата на Гаврил Кръстевич. Така се трансформира съотношението на политическите сили – с поддръжката на новия шеф Кръстевич и с лозунга за Съединение Народната партия печели и изборите, извършени през септември 1884 година Но в средата на 80-те години външнополитическият климат е друг и Русия не е склонна да поддържа обединяване на България.

Народната партия не може да се опълчи на Освободителката, тя се принуждава да се откаже от обещанието си, по тази причина е наречена “лъжесъединистка ”. А Либералната партия получава опция да застане отпред на съединисткото придвижване. Идеята за обединяване е жива във всички български земи. През 1880 година тя се подема от така наречен македонски комитети, основани в София, Варна, Русе. Водеща при тях, както проличава и от наименованието им, е паниката за ориста на българите в Македония. През 1885 година нещата се трансформират в удобна посока, само че единствено във вътрешнополитически проект.

Нито една велика мощ не е заинтересувана от някаква забележителна смяна в ситуацията на Балканите. Независимо от това българските националреволюционери от предосвобожденския интервал вземат решение, че времето за изчакване е изтекло.
Захари Стоянов, деятел от Априлското въстание, основава през февруари 1885 година в Пловдив Български скришен централен революционен комитет. Основната задача и на този комитет е да приготви освобождението на македонските земи, а по-късно да се погрижи за обединяването на Източна Румелия с Княжество България.Но оценката на обстановката в средата на 1885 година кара БТЦРК на съвещанието си на 25 юли в с. Дермен дере (дн. Първенец) да изостави първата цел като нереалистична и да концентрира напъните си върху втората. Движението за обединяване не получава поддръжката на ръководещите нито в Княжество България, нито в Източна Румелия, които се преценяват с съветските препоръки за сдържаност. Въпреки това Захари Стоянов стартира организационна и пропагандна подготовка за Съединението, като впряга в тази задача личното си остро и надарено перо и пловдивския вестник “Борба ”. Към организацията се притеглят доста източнорумелийски офицери като майор Данаил Николаев, Райчо Николов, Сава Муткуров, а най-после единодушие актът да се извърши под неговия жезъл дава и българският княз Александър I Батенберг. Началото на съединистката акция се планува за средата на септември 1885 година, само че спонтанните безредици я форсират. Още на 5 септември размирен чети завземат някои селища. На 6 септември 1885 година в Пловдив войската обсажда конака и арестува основния шеф Г. Кръстевич. С възгласи “Ура! Долу Румелия! Да живее Съединението! Да живее княз Александър! ” се афишира Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Съставя се краткотрайно държавно управление, което публично кани княз Александър I да признае Съединението. Той го прави с Манифест в Търново на 8 септември. Радостта е всеобща. Така без особени проблеми и кръвопролития се прави обединяването на двете съществени елементи от българските земи. Това прави България най-голямата балканска християнска страна с повърхност от 96 345 кв. км и население от 3 150 000 д. Актът на Съединението е сбъднат, само че одобряването му занапред следва, защото тази българска акция трансформира салдото на силите на Балканите.

Българите се притесняват от реакцията на Османската империя на Съединението, по тази причина концентрират войски на новата южна българска граница. Но проблемите идват от други страни. Съединението нарушава Берлинския контракт, а направилите го националреволюционери не са обезпечили външна поддръжка за този акт. Великите сили следят Балканите изключително деликатно и всяка смяна тук раздвижва дипломатическите кръгове в огромния “европейски концерт ”. Отношението на Великите сили към Съединението е еднопосочно – негативно. Най-голямата и неприятна за България изненада е съветското отрицание, последвано от царската заповед да се изтеглят съветските офицери на българска работа. Русия предлага казусът, подбуден от Съединението, да се разиска на конференция на великите сили в Цариград. Тя получава поддръжката на Франция, Германия, Австро-Унгария. Неочакваната съветска реакция се дължи на убеждението на новия съветски император Александър III, че българският княз Александър I е проводник на западното въздействие в България. Позицията на Русия е: “Съединение – да, само че без Батенберг ”.

Руската позиция е тежък удар за съединистите, само че има и позитивна последица за българите – съединистката акция получава поддръжката на Англия. Британските дипломати виждат удобна опция да подронят съветското въздействие в България и се възползват от нея. Патриотизмът на българите се оказва по-силен от русофилските настроения – всеобщо е желанието да се отбрани Съединението. Макар да е русофил, министър-председателят на Княжество България Петко Каравелов афишира: “Веднъж фактът станал, би трябвало да се вземат всички ограничения, с цел да се опази ситуацията. ”Пряко наранени от българското Съединение поради “нарушеното балканско равновесие ” са останалите балкански страни. Обединена България може да стане водеща мощ, с което мъчно могат да се примирят Гърция и Сърбия. Те слагат условия – или да се ликвидира Съединението, или да получат териториални обезщетения в европейската част на Турция. Балканските несъгласия са нов претекст за привикване в Цариград на 24 октомври 1885 година на конференция на Великите сили. Сърбия на крал Милан Обренович не желае да чака решенията на конференцията, а взема решение да се възползва от обърканото състояние на България и да вземе с оръжие това, което желае. На 2 ноември Сърбия афишира война на България и войските й настъпват против София. Българите са изцяло неподготвени за война на запад – войските са ситуирани на юг против Османската империя. Делото на Съединението е застрашено. Наблюдателите предсказват бързо проваляне на българите, които остават след изтеглянето на съветските офицери от България и без опитни военни фрагменти.

Боевете при Сливница от 6 ноември 1885 г. Изходът от войната наподобява превдварително решен, само че става нещо необикновено. Голямата заплаха провокира нечуван родолюбив напредък – провеждат се доброволчески отряди, които включват също бежанци от Македония и възпитаници от горните класове. Българските гранични войски се съпротивляват обезверено на сръбското нахлуване, а основното командване взема решение решителното стълкновение да стане близо до София при височините на Сливница, до момента в който дойдат свежите български елементи от южната граница. Тридневните сражения (5-7 ноември) при височините Мека цръв, Три уши, Гургулят и Комшица са решителни. Сръбските войски са разрушени и отстъпват. Българските бойци от южната граница реализират необикновен марш и съумяват да се включат в сраженията. На 10 ноември българите завладяват Драгоман, след това Пирот и не престават настъплението си. Маршът им е спрян едвам откакто Австро-Унгария афишира, че ще се намеси. Благодарение на патриотичния напредък, героизма на българските бойци и ентусиазма на цялото население България извоюва непредвидена победа във “войната на капитаните (българските) против генералите (сръбските) ”, както е наречена Сръбско-българската война на Запад. На 19 февруари 1886 година в Букурещ се подписва кротичък контракт, който възвръща ситуацията отпреди войната. Българската цел в тази война е дипломатическото признание на Съединението.